Разпиляна, преобърната, заклещена
Казват, най-боляло,
когато драскат твоето сърце;
казват, най-крещяло,
когато го късаш... със перце...
Когато тоз, който то обича,
без жалост го дере,
а сълза едничка бавно стича...
вир дълбок... като море.
А преобърнатото щастие
се губи във тунел от обещания:
чака за следващото "ястие",
чака за жадни подаяния.
Да не умре от самота,
да не се разпилее то докрай,
че казват, било грехота
да загубиш своя рай...
Но как да го опазиш жив,
когато лъчите ти са лед
да избегнеш пагубния срив
на човека тъжен, блед?
Разпиляна, преобърната, разпрана,
заклещена обувка в пепелта...
гледа към поредната си рана
и се слива... със света.
© Сиси Валентинова All rights reserved.
