Разсъмване
Наднича утро с ледени коси
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе,
напукан чайник дъхне на забрава.
Издига се към сивото небе
димът лютив от чезнеща жарава.
И някак си, останал още жив,
негаснещ въглен топли ме в омая
с надеждата, че пак ще съм щастлив
от някой огнен изгрев над безкрая.
Във друго утро. Без коси от лед -
когато вятър шепне през стъклата...
И в стария тефтер един поет
напомни, че е лъч от светлината.
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
