Наднича утро с ледени коси
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе,
напукан чайник дъхне на забрава.
Издига се към сивото небе
димът лютив от чезнеща жарава.
И някак си, останал още жив,
негаснещ въглен топли ме в омая
с надеждата, че пак ще съм щастлив
от някой огнен изгрев над безкрая. ...