На разума мъглив - безкрайност,
умираше възкръсналата жар,
родила се в космическата кал,
невиждала човешка трайност.
Прелитат шепоти, умори,
заситени от прах и тлен,
живи само в царски плен,
стаени в примки и усои.
На разума пенлив - омайност,
безжизнени крила кървящи
от бесни демони, целящи
само кротка, пареща смиреност. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up