На разума мъглив - безкрайност,
умираше възкръсналата жар,
родила се в космическата кал,
невиждала човешка трайност.
Прелитат шепоти, умори,
заситени от прах и тлен,
живи само в царски плен,
стаени в примки и усои.

На разума пенлив - омайност,
безжизнени крила кървящи
от бесни демони, целящи
само кротка, пареща смиреност.
И цяло царство негодува,
че царски плен синее
във водна шир бледнее,
че от сълзи човешки съществува.

На разума гневлив - прокоба,
материята - власт и злост,
изтъкана от коварност
на космоса хаотичната порода.
Пълзят души, прелитат хора,
закачат се за мрежи от лъжи,
невиждащи от гъстите мъгли,
държат на разума висок  те ствола.