Ще покажа цвета на очите си,
във дъгата-изгряла за теб.
Ще покажа зората на дните си,
във небето на мойто сърце.
Ще отпия от огъня леден
на тъгата си-пак ще съм жив!
И ще търси душата ми бедна
порив нов-да бъда щастлив.
И разплакан-ще пазя сълзите си,
да ги вкусиш с частица любов.
Ще опитам вкуса на мечтите ти,
прероден-и за тебе готов!
© Владимир Филипов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
