РЕШИХ, ЧЕ Е ВРЕМЕ... ДА СПРА
На крачка пред мен е мъгла.
Гъста, мъгла.
Наоколо нещо лази,
самодивски, безшумно...
О, ти си била?! Пак... ти.
Ела!
Ето ми чашата.
Сипи! До горе, налей!
Виж колко е влажна нощта.
Да ти запаля цигара?
От моята…
За последно да смесим мъглите си?
Нека да се целунат чашите!
Шампанско с мехурчета...
Между нас вече
не бива да има любов.
Някога…
Аз те повиках. Сама.
Но вече те мразя.
Защото,
защото си пила,
от моето есенно вино...
Не отричай! Тайно си пила.
Затова толкова ме
обичаш...
А аз?
Реших, че е време
да спра да изписвам за тебе
слова.
Искам,
искам да разтвориш
ръцете си,
да избягам от теб,
самота –
да се скрия от твоята
черна магия.
Завинаги.
Изпий си шампанското!
Не ме гледай така...
Тръгвай!
Аз ще платя.
© Веска Алексиева All rights reserved.
