Риторично
Риторично
Дали от нищото изникват думите,
когато сложим пръсти на клавишите
и нещо ново, още не живяло,
намира свойто място и за дишане
не става, но за полет – да...
И виждаме не кал под стъпките,
а малко по-напред, над пътя ни
разчистено е място и е слънчево,
макар за кратко, просто за придвижване,
което после и да се затвори
сме вече по-напред и по-нагоре...
Защо когато думите са подредени в музика
по-леко се пренасят смислите
от патила глава на търсеща?
Дали защото ритъмът всемирен
така ни прави по-отворени
към мъдростта, която е навсякъде,
но не пулсира с нас в съзвучие...
Защо ни трябва мъничка искрица,
за да се влеем в този чуден ритъм
и откъде се взима тя, искрицата?
Дали това е чудо, светлина –
частица и вълнА в едно, когато
трепетите на душата се сливат
с крачещото сиво
и го превръщат в празник?
И може ли да ни е винаги най-празнично,
най-вдъхновено,
или и тука ритъмът превзема територия –
да бъдем в плен на равни делници,
и все така, редувайки ги с полети
един ден се разрушим
от резонанса със съдбата си?
И там, от нищото, пак да трептим,
докоснем ли очите на поетите...
Дали от нищото изникват думите,
когато сложим пръсти на клавишите
и нещо ново, още не живяло,
намира свойто място и за дишане
не става, но за полет – да...
И виждаме не кал под стъпките,
а малко по-напред, над пътя ни
разчистено е място и е слънчево,
макар за кратко, просто за придвижване,
което после и да се затвори
сме вече по-напред и по-нагоре...
Защо когато думите са подредени в музика
по-леко се пренасят смислите
от патила глава на търсеща?
Дали защото ритъмът всемирен
така ни прави по-отворени
към мъдростта, която е навсякъде,
но не пулсира с нас в съзвучие...
Защо ни трябва мъничка искрица,
за да се влеем в този чуден ритъм
и откъде се взима тя, искрицата?
Дали това е чудо, светлина –
частица и вълнА в едно, когато
трепетите на душата се сливат
с крачещото сиво
и го превръщат в празник?
И може ли да ни е винаги най-празнично,
най-вдъхновено,
или и тука ритъмът превзема територия –
да бъдем в плен на равни делници,
и все така, редувайки ги с полети
един ден се разрушим
от резонанса със съдбата си?
И там, от нищото, пак да трептим,
докоснем ли очите на поетите...
© Доли All rights reserved.
