Dec 2, 2006, 3:16 PM

Роден да обича

  Poetry
1K 0 21

Очаквай ме

във нощите студени

когато в теб

нахлуе самота

във сънища

от спомени родени

очаквай ме

към тебе аз вървя.

Обричай ме!

Дори със мисли

мрачни

обричай ме

на пламенна любов

и после

силно ме заричай

да бъда

твой навеки зов.

Бъди веднъж

в живота сложен

прекрасно чувство

с името Любов

не тръгвай

тук завинаги оставай  

за нежността ти

съм готов.

Поне веднъж

да те намеря

за обич

да отворя аз душа

поне веднъж

но да е вечно

тъй както

вечна ще е

любовта.

 
По стиха на f - 31 ( Креми )     " ...Само веднъж"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...