Родена в синева
Намерих те, любов, очаквана в очите ми.
От недопятата си песен те изваях нежно.
В стрелките спря се времето с дъха ти,
в очите ти, в трептение за мен копнежно.
Почувствах те със цялата си женска същност,
а под целувките ти вече се възраждам.
По-синя съм от морската безбрежност...
когато с теб в едно мечтание се сливам.
Допуснах те до себе си... до гръдта си.
Сега пулсираш буйно, устремно във мен.
Добре дошла любов със песента си,
ти стопли с обич моят ден студен.
Когато утре пак те видя и целуна,
ще бъда чиста, като ширнала река.
Когато в теб отново свойта обич влея,
по-светла ще съм, родена в синева.
От недопятата си песен те изваях нежно.
В стрелките спря се времето с дъха ти,
в очите ти, в трептение за мен копнежно.
Почувствах те със цялата си женска същност,
а под целувките ти вече се възраждам.
По-синя съм от морската безбрежност...
когато с теб в едно мечтание се сливам.
Допуснах те до себе си... до гръдта си.
Сега пулсираш буйно, устремно във мен.
Добре дошла любов със песента си,
ти стопли с обич моят ден студен.
Когато утре пак те видя и целуна,
ще бъда чиста, като ширнала река.
Когато в теб отново свойта обич влея,
по-светла ще съм, родена в синева.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
