Oct 15, 2008, 10:46 AM

Рожден ден

  Poetry
1.3K 0 1
Майска утрин,
окъпани полски цвтя.
Газя боса по бяла роса.
Гледам през прозореца - в градината на живота
са цъфнали нови цветя.
Все така съм оптимистка,
вечно търсеща, вечно чакаща.
Да се скитам с теб ръка за ръка.
Не е късно за теб и мен, приятелю,
да започнем отново двамата,
ще простя забежките,
ще ударя гръб на сцените и грешките.
Погледни ме как изглеждам блага и добра.
Бягай с мен, за да минем след дъжда
под майската дъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...