Розата
Изгря, усмихна се отново слънцето,
стопи със топлина
замръзнали картини по стъклата.
Зимата по тях рисуваше цветя.
Но слънцето със ласки
разнежи ледената й усмивка.
Загледах се в цветната градина -
на розовия храст крепеше се
една забравена от мене роза.
Да. Не исках да я късам,
да я карам да умре във
стъклената ваза на прозореца.
Затова оставих я на розовия храст,
защото ароматът й ме очарова,
та тя не можеше в стъклен свят да диша.
И днес посрещна слънцето с усмивката
на ледена кралица,
и нищо, че сърцето й изстива,
преражда се за нов живот – неустоима.
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
