Рулер на любовта
За мен ти бе всяко небе,
всеки облак в небето полюшнат,
като птица се губех във теб,
другаде не успях да се сгуша.
Сгушен в теб, бях аз толкова скучен,
изковах скучността от желязо,
но стар ковач с ударите си звучни,
само гони любов, не и пази я!
Но говорих, говорих за всичко,
за срещата ни там под водопада,
как водата по тебе се стичаше,
как бяхме толкова, толкова млади.
Първа среща! Такава нелепост,
ти - принцеса, аз - толкова беден,
аз събрах смелостта си във шепи
и те гледах, как просто те гледах.
Гледах теб, беше толкоз красива,
всички гледаха също във тебе,
ни за миг ний не бяхме щастливи,
всеки поглед те беше превземал.
...
Тишина! Тя дойде като заповед,
по езика ми думите тичаха,
като рулер съдбата ми хвърли теб,
но аз мълчах... И изгубих момичето.
© Димитър Димчев All rights reserved.
