Русалките не плачат!
Ти си повече от съвършена...
какво ще струва
да съм ТЕБ, кажи?
Да имам любовта му
съкровена,
да чувствам това,
което чувстваш ти?
Усещам те,
когато ме докосва,
в това човешко
тяло се страхувам.
И девет бала сол
във мене просят,
любов, в която - АЗ
да съществувам.
Нали държа го,
как откъсва се от мен?
С коси - последни
го прегръщам.
Но от нежността ми
разкървен
той тръгва,
търсейки ТЕБ всъщност.
Любов не вижда ли
във морските очи?
Ако само можех да говоря...
Но гледа теб,
дори и да мълчиш...
Кой може с любовта
да се пребори?
И в желанието си
да го имам,
обичам ТЕБ
със неговата истина.
Докосвам ТЕБ,
ръце от него взимам,
с любов почти
самоубийствена.
Оставам си
във тишина обляна,
така и не разбра
какво тя значи.
Ще ме боли ли,
като ставам пяна?
Навярно,
но русалките не плачат.
Сега по-близо съм до ТЕБ
от всякога,
нещо твое е било и в мен.
Отивам си,
без да съм била някога,
в мига, преди
да е настъпил ден.
© Мойра All rights reserved.
