Ръка за ръка с лъжата...
Има ли смисъл да прощавам грешката,
не е първата и последна не ще бъде?
Важна ли ще бъде за тебе прошката,
или просто погледът ти сега ме лъже?
Има ли смисъл да те гледам в очите,
в тях няма нищо, просто нищо?
Празна черупка си, остават лъжите,
душата ти е празна както очите!
Хващай за ръка самотата,
върви по пътя, при мен не се връщай,
дорде не си намериш душата,
с болка на хората лъжите преглъщай!
Не се връщай, докато не намериш любов,
любов в собственото си сърце,
а после с мъка отправи към мене зов,
за да видя измъченото ти лице!
© Зори All rights reserved.
