С Кака Мими - 2
Август мина... и замина,
свърши чудното море,
а в града, без Кака Мими,
Гошко хич не бе добре!
Гъдел... имаше в гърдите,
дето пърха със крила,
като прилеп над горите,
пред красивата луна!
Гошко чакаше да мине
този Батман, но уви!
Споменът за Кака Мими
и септември продължи.
Но във циганската есен,
Гошко стана по-голям.
Той реши, че може лесно
из града да скита сам.
И в една... добра неделя,
рано сутрин - на зори,
взе метрото към Обеля
със спестените пари.
Слезе точно на адреса,
до кварталното кафе,
там продаваха принцеси
даже питка със кюфте!
Гошко беше леко гладен
и с пресъхнала уста,
но макар и доста жаден,
за секунда там не спря.
Стигна блока и погледна
към последния етаж.
Кака Мими, там я мерна,
разсъблечена за плаж!
Тя го зърна... и се спусна
от балкона - по въже!
Дълго, дълго го прегръща,
като бедничко момче!
Бързо седнаха в кафето,
Гошко пийна там вода,
глътна също три кюфтета,
а пък Мими пи боза!
После, Гошко хапна торта
с шоколад и горски мед.
Даже, ей така - за спорта
той поръча сладолед...
Дълго двамата се смяха
край метрото на Обеля,
а накрая... обещаха:
Всяка следваща неделя
да се срещат във кафето
на локуми с шоколад!
Да си спомнят за морето
край Мичуринския бряг!
Юри
Йовев
Септември 2019 г
© Yuri Yovev All rights reserved.
