С Любов спасява се света
Дали си бяла и добра душа?
Все тъй се питат враговете ти.
Иликът сам не можеш си избра -
животът като копче те пришива.
Дори и права, би сгрешила -
познава се дори по силуета.
Макар и чиста, не заспиваш -
искри от светлина дори тунелът.
Там някъде, загърнат и стаен
и скрил коварно ножа зад гърба,
под наметало дебне те врагът -
след крачка... удар под кръста.
Ще се изправиш, даже наранена -
в себе си ти носиш Обичта.
И кърпена, пак цяла ще останеш,
напук на помислите им... добра.
Защото имаш силната опора -
с приятели вървиш ръка в ръка,
обгърнала със нежността си хората...
С Любов спасява се света.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Поздравявам те!
