Ти си въздухът, аз дробовете.
Кислород си, а аз съм сърце.
С теб туптим ведно със звездите
и блестим във фиеста на наше небе.
Обич моя, не си тръгвай от мене,
че без теб ще замлъкне и мойто сърце.
Ще изгаснат на небето звездите
и луната ще скрие свойто лице.
Ще се сипят дъждовете проливни
на вълни подивели без твойта любов,
ще заключат очите ми светли
във агония в тази потоп. ...