С теб живея и дишам
Ти си въздухът, аз дробовете.
Кислород си, а аз съм сърце.
С теб туптим ведно със звездите
и блестим във фиеста на наше небе.
Обич моя, не си тръгвай от мене,
че без теб ще замлъкне и мойто сърце.
Ще изгаснат на небето звездите
и луната ще скрие свойто лице.
Ще се сипят дъждовете проливни
на вълни подивели без твойта любов,
ще заключат очите ми светли
във агония в тази потоп.
Завържи ме - да съм вечно до теб.
Заключи ме зад девет врати.
Не оставяй да си тръгна от теб -
как ще дишат без любов мойте гърди...
Само с теб аз живея и дишам.
Само с теб този свят е красив.
Ако тръгнеш към пътя си вечен,
с теб и мене, любов, ме вземи.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
