С вкус и нрав на горски хищник
(Едно уточнение: за някои може да е с усмивка, за други не... аз така го написах...
Ех, както и да е - това е! ;-) )
Като хиена, здраво и хищно кокал захапала
сякаш впил си се в моите мисли... Гризеш!
Не умея да стрелям, нито с ласо боравя,
но зная - примамката нова ще те откъсне от мен.
На сочното месо, съм сигурна, ще налетиш
и щом е друга плячката, за мене ще забравиш.
Докато със нея бориш се, в умa ти хищнически
за миналата жертва място няма да оставиш.
Обаче... щом заситиш се, след много кратко време,
ще си припомниш и за мръвката предишна, сочна
и паст раззинал, с оглушителния вой ще се обърнеш,
за да ме откриеш и завърнеш пак обратно.
Не си познал: от старата ти сладка хапка
ще е останала единствено ненавистта, тъгата.
Аз като костица здраво в гърлото ти може да заседна,
а да ти попреча мога и на свободата...
Но с този вкус и с нрав на хищник горски
не една, дори не две ще са жените,
които ще попаднат в твойте лапи,
изконсумирани, захвърлени... Горките!
Но убедена съм в едно: на майсторка ти ще попаднеш,
а сигурно и в ролята на плячката ще бъдеш
- оглозган, консумиран и захвърлен, но даже
в зверската си кожа да си... пак ще си изяден!
© Петя Кръстева All rights reserved.
Поздрави. 
