May 9, 2009, 9:55 AM

С вярата си тръгвам!

  Poetry
850 0 15


Сега си тръгвам.

Ти... не съжалявай.

Не е предателство, дори и да боли.

Душите наши се приеха като свои

със чувствата с които ни горчи.

 

Сега си тръгвам.

Ти... не се сбогувай.

Оставям ти отворена врата,

Когато със игрите си приключиш

аз, може би ще чакам ,,у дома''.

 

Сега си тръгвам.

Но ти... не ме вини.

И двамата заслужихме покоя,

който дълго на плещите ще тежи,

когато няма с кой да си говорим...!

 

Е! Тръгвам си.

Но вземам Бог във себе си.

За да ме пази по-добре от теб.

Когато ти потрябва обади ми се,

за да ти върна част от тоз човек!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...