"Аз съм стар и сакат,
а ти си тъй богат.
Нека се смили твоето сърце -
дай нещо със ръце."
"Защо трябва да ти дам?
Нахален си, как не те е срам!
Защо за тебе да ми пука,
рови в кофите за боклука."
И сакатият тъй си отиде
в отвъдния свят.
Ала и банкерът там ще иде,
колкото и да е богат.
Човешкият живот е най-ценен,
затуй да помагаме на всеки беден*!
© Георги All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
