Jun 17, 2009, 4:11 PM

Сама

  Poetry
1.1K 0 0

Стоя сама и чакам мракът да приюти душата ми.

Да потъна в тишината на нощта, за да открия съня.

И в него да намеря теб. Огрян от ярка светлина.

Да ме поемеш в прегръдките си и да ме дариш с топлината си.

Да хванеш ръката ми и никога да не я пуснеш.

Да ме почувстваш близо до сърцето си и да ми позволиш да остана

завинаги в него.

Да ме дариш с любовта си и никога да не се събудя от този приказен сън.

Но ето пак на сутринта слънцето изгрява и аз отварям очи.

Търся те с поглед, но виждам само една стая.

Една празна и студена стая.

Мразовитият и свеж полъх на утрото ми напомнят съня.

И капките роса, покрили тревата, нашепват "ти пак си сама".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлета Кованджийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...