Аз поемам цялата вина.
За нищо никой друг не ми е длъжен.
Каквото преживявам, то сама
допуснала съм да горя на ръжен.
И пак сама, единствено от мен
зависеща, ще мога да се справя.
След всяка черна нощ настъпва ден.
След падането си, ще се изправя
с по-здрава броня, белези-урок,
по-силна, по-уверена и смела.
Приклякам не за отстъпление, за скок!
И към живота с устрем съм поела.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
