сама...
Изгубих вяра в мен самата...
Пропаднах в своята тъга...
Сълза отроних в тишината .
Потънах в мрак и самота...
Душата ми - одрипавяла -
лежи на пруста -
под дъжда
попива капки, избелява,
изгубва свян и...
суета.
Сега съм аз -
мозайка разпиляна -
обръгнала от мисли и
вина...
Стоя пред вас -
ненужна, разорана
и питам Бог -
какво във мен умря??
Сама на себе си сега съм чужда
Сама опитвам да се разбера
Сама помагам си във нужда...
Сама... омръзна ми
сама!!!
Аз казвам, че съм силна, но...
едва ли!!
Че мога всичко!! - вярвам ли си?? -
не!
И казвам, че съм смела!
Ха!
Така ли??
Сама присмивам се на свойте
страхове!
Ненужна съм.
Бездарна, даже
скучна.
Ненужна съм.
Ще трябва да заключа.
Сърцето си да сложа там -
във мене.
В окови да го вържа.
Катинар.
И пепел да разпръсна
върху него,
прощални думи да напиша -
за финал.
Сама на себе си съм
чужда.
В илюзии живях -
години, дни.
Сама оставам-като
куче-
оглозган кокал....-
не върви!
© Христина Стоянова All rights reserved.
