Nov 26, 2006, 2:33 AM

Сама

Poetry

1K 0 3

Прибирам се отново
в напълно празна къща.
Отпускам тяло на леглото,
студен чаршафът ме обгръща.
И чувствам самота безкрайна,
смисъл да живея не откривам!
Защо била съм всеотдайна,
а от всички днес се скривам?
Превърнах се във мрачна,
безумно черна личност.
И любовта ми неудачно,
отиде си без милост!
Искам днеска да се върна
към живота си предишен!
С нова радост да прегърна
този свят така възвишен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kity (Людмила Нилсън)

Харесва ми!

2006-11-26T11:57:30+02:00
cobra (Гергина)

В днешния забързан свят всички се чувстваме така. Не се предавай.

2006-11-26T11:53:47+02:00
sisa_75 (Светла Колева)

Всеки е преживял болката от края на една любов,но една врата се затваря,друга се отваря.Така че,смело напред!
Стиха ти ми напомни за далечни чувства от моята младост...Поздравления от мен за този стих!

2006-11-26T02:39:00+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0