When_an_angel_cry (Мони)
54 18
Nov 26, 2006, 2:33 AM

Сама 

  Poetry
664 0 3
Прибирам се отново
в напълно празна къща.
Отпускам тяло на леглото,
студен чаршафът ме обгръща.
И чувствам самота безкрайна,
смисъл да живея не откривам!
Защо била съм всеотдайна,
а от всички днес се скривам?
Превърнах се във мрачна,
безумно черна личност.
И любовта ми неудачно,
отиде си без милост!
Искам днеска да се върна
към живота си предишен!
С нова радост да прегърна
този свят така възвишен!

© Мони All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми!
  • В днешния забързан свят всички се чувстваме така. Не се предавай.
  • Всеки е преживял болката от края на една любов,но една врата се затваря,друга се отваря.Така че,смело напред!
    Стиха ти ми напомни за далечни чувства от моята младост...Поздравления от мен за този стих!
Random works
: ??:??