Сама се учих на това...
Онемяла съм и аз, като думите,
милион изговорени слова,
изтрита съм и аз като другите,
паднали без бой лица...
Била съм обичана и аз,
като ласките затихнали в нощта,
късала съм листите с замах,
като молела съм за малко самота,
и пак оставала съм просто аз...
Аз - една-едничка мъничка вселена,
когато небосводът е студен,
една-единствена звезда свалена,
когато събуждаш се за следващия ден...
И аз изстрадана съм като мъничко дете,
дето в утробата белези е начертало
и аз като в чуждо, отскубнато сърце,
пътека след мене съм постлала...
Постлала съм, назад да не се обръщам,
горда съм, сама се учих на това,
от грешките наново да се връщам,
с кърпичка да бърша всяка паднала сълза...
И всяка следваща, още по-сама,
да пада, че да мога да я хвана...
Сама оставах и се учих на това,
да бъда силна с всяка нова самота.
милион изговорени слова,
изтрита съм и аз като другите,
паднали без бой лица...
Била съм обичана и аз,
като ласките затихнали в нощта,
късала съм листите с замах,
като молела съм за малко самота,
и пак оставала съм просто аз...
Аз - една-едничка мъничка вселена,
когато небосводът е студен,
една-единствена звезда свалена,
когато събуждаш се за следващия ден...
И аз изстрадана съм като мъничко дете,
дето в утробата белези е начертало
и аз като в чуждо, отскубнато сърце,
пътека след мене съм постлала...
Постлала съм, назад да не се обръщам,
горда съм, сама се учих на това,
от грешките наново да се връщам,
с кърпичка да бърша всяка паднала сълза...
И всяка следваща, още по-сама,
да пада, че да мога да я хвана...
Сама оставах и се учих на това,
да бъда силна с всяка нова самота.
© Ди All rights reserved.
