Aug 23, 2005, 10:22 PM

Сами на света

  Poetry
1.2K 0 1

САМИ НА СВЕТА

 

Как искам отново да те видя,

очите ти с целувки да изпия

да докосвам лъгалите вече устни,

да забравя дните така пусти.

Да усетя топлото ти тяло,

да забравя мъката горяла,

да не виждам мамещи очи,

а само падащи.....звезди.

Ще забравя, че знаели сме се преди,

ще забравя всичките лъжи,

в пустоща ще сме само аз и ти,

ще гориме както никога преди.

И ще бъде така топло вън,

ще се слеем двама като в сън,

ще сме просто двама непознати

и ще разкрием желанията святи.

                                     Ще оставим инстинкта да владее,                        

моето за твоето сърце ще закопнее.

Света дълбока е под мене,

ще полетим, без да съществува време.

Не искам да се любим нежно,

а искам да е диво, сякаш вечно.

Да  избягаме от останалия свят,

искам да изпаднем двама в транс.

Страстта да ни задушава,

жаждата телата ни да обладава.

Викът ни нощта със грохот да разцепи,

земята под нас от страх да се развтори,

мечти за бъдещето нека няма,

старите ни спомени нека са измама,

на небето да са изписани наште имена,

а в мислите ни да са само нашите лица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пандора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...