Защо когато слънцето погледна

мисля си единствено за теб,

за твойта чиста, искрена усмивка,

грееща и стигаща навред.

Защо в лазура на синьото море

откривам твоите очи,

пъстри, невинни и засмени,

каращи кръвта да ври.

Защо когато пойни птички пеят

чувам само твоето гласче,

с което успя да ме омаяш

и в магията на любовта опле.

Защо когато дъжд вали

сещам се за твоята душа,

жадуваща живота да опита,

чиста като капчица роса.

Вече само със спомена живея,

и мисля те безпир, и нощ и ден.

“Обичам те”, по теб линея.

Моля те - “Върни се при мен”.

                                                                 07.03.2005