Само теб..
Само теб…
Защо когато слънцето погледна
мисля си единствено за теб,
за твойта чиста, искрена усмивка,
грееща и стигаща навред.
Защо в лазура на синьото море
откривам твоите очи,
пъстри, невинни и засмени,
каращи кръвта да ври.
Защо когато пойни птички пеят
чувам само твоето гласче,
с което успя да ме омаяш
и в магията на любовта опле.
Защо когато дъжд вали
сещам се за твоята душа,
жадуваща живота да опита,
чиста като капчица роса.
Вече само със спомена живея,
и мисля те безпир, и нощ и ден.
“Обичам те”, по теб линея.
Моля те - “Върни се при мен”.
07.03.2005
© Иво Йорданов All rights reserved.
