Само тях не
С гласа си мога ветрове да спирам,
очите ми се впиват - пики остри.
Понякога дори не се разбирам,
тогава като крепост се залоствам.
Криле си нямам, но летя на воля
и до орлите горди често спирам.
Единствено на Бог с душа се моля
и само Него истински разбирам.
Петите често трънчета ми хапят,
не съм Христос, да ми кървят челото.
Кръвта ми по пътеката не цапа,
за бъдното превръща се във мото.
Единствено са цели коленете,
не съм привикнал да стоя на тях.
Не бързайте сега да ме вините,
аз прав по пътя винаги вървях.
Дори напред така ще продължавам,
ще пазя своите лакти, колене.
В живота само те не заслужават
да ги използвам за какво да е.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
