Разкъсах времето, в което теб те нямаше
и наредих си пъзел от остатъци -
от спомени, усмивки и ухания,
в които изрисувах капки щастие.
Разнищих самотата на конци
и я превърнах в топъл пуловер
за някои от бъдещите дни,
в които няма да си мой.
Разплетох и вината от очите,
и я превърнах в шарена пътека -
по нея ти ще идваш да ме видиш
и ще ми носиш глътчица утеха...
© Яна Вълчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
