Разкъсах времето, в което теб те нямаше
и наредих си пъзел от остатъци -
от спомени, усмивки и ухания,
в които изрисувах капки щастие.
Разнищих самотата на конци
и я превърнах в топъл пуловер
за някои от бъдещите дни,
в които няма да си мой.
Разплетох и вината от очите,
и я превърнах в шарена пътека -
по нея ти ще идваш да ме видиш
и ще ми носиш глътчица утеха...
© Яна Вълчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
