Feb 16, 2006, 7:52 PM

самота

  Poetry
933 0 0
Студена и празна е голямата стая,
а за компания си имам самота,
но с нея сме на "ти" да ви призная
дори обичам тази тишина.

Говоря и застанала пред огледалото
и чувам тембъра на своя глас,
а там от другата страна в пространството
ми се усмихва мойто "Аз"

Как да различа действителност и сънища?
Май сънувам със отворени очи!
В едно се сливат граници и пътища,
живея в свят облечен във мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...