Самота
Вятърът пее
вън свойта зла песен,
бури и хали - танцуват в сърцето разбито,
самотен отново
с вой на надежда,
във храма под иконата свята
главата си свеждам.
За прошка да моля,
но дали заслужавам,
устата молитва изрича с надежда убита,
ръката трепереща -
свещта догаряща стиска,
и се питам,
дали имам шанс,
дали има за мене надежда.
С очи празни и тъжни,
събрали само сълзите,
прага на храма светъл отново прекрачих,
с разбито от болка сърце,
с надежди убити.
Вятърът пее
вън свойта зла песен,
бури и хали -
танцуват в сърцето разбито,
сам отново,
с вой на самотник,
във храма под иконата свята
главата си свеждам.
© Ganyo Ganev All rights reserved.
