Самотата не е страшна
Хей, знаеш ли? Изпращам те. Отивай си.
И без това не искам и да искам.
Аз все не бях наясно със мотивите,
когато съм те искала, а исках.
И знаеш ли? Мълчи ми се без дишане.
А бездната ме гледа и ме вика.
Дори като е тъмно съм обичала,
но вече нямам сили да обичам.
Бях почнала да търся теб сред хората.
Но търсейки те, как да се открия?
усещах се в настръхнало безсилие...
Но знаеш ли? В мълчанието думите,
макар и да са някак неединни,
са казали съзнателно с безмълвие
достатъчно за абсолютно всичко.
Недъгава изпращам те с отсъствие.
(И без това не мога да изпращам.)
Тъгувам в мир. След него - идват сънища,
в които небесата се взривяват.
В прегръдката на белите си облаци.
Тъжа пак. И не мога да отстъпя.
Пред себе си, пред своята безпомощност.
Върви ти. И недей да се завръщаш.
© Приятна Самота All rights reserved.
