Dec 7, 2007, 9:55 AM

Самотата в нежност...

  Poetry
721 0 5
 Стрелките на часовника тиктакат

В безмълвната отдавна стая

Стрелките на часовника те чакат

Кога ще дойдеш - аз не зная

 

Ела с любов ще те посрещна

Ще сипя в чашите любовно биле

И нека тази закъсняла среща

С безумна обич ни опие

 

На прага чаках много дълго

гледах все за тебе в безкрая

И ето те пристигаш ти по тъмно

На самотата ми да сложиш края

 

С целувки не една и две

с нежност знам ще ме дариш

и под това притихнало небе

любовни думи ще мълвиш

 

Трепереща от страст  ще те прегърна

В любовното ни меко ложе

И самотата в нежност ще превърна

И в твоето сърце ще я положа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...