Сара
забрави ли ме? нищо.
трудно е да помниш всички
влакове и коловози,
разпиляни по безлюдни гари
ръцете ми - набръчкани и стари
ме предават,
но в гърдите пари още
вярата във бели лястовици
лекомислието в очите
на студени непознати
ме изгаря, Сара
хвани ръцете ми и ме спаси
от тръпките и писъците нощем
от незададени въпроси,
от тежестта на старостта,
която носи
страшни сънища
за влакове и изпращачи
и очи...
сега мълчим.
и някога си премълчахме
от страх не казвах даже
как се казвам
никому
освен на тебе, Сара
молих се до лудост да забравя
онези белези по грозното си тяло
да скрия, че от ужас побелявам
спомням си обаче ясно
как забравих
имам услужлива памет
като тебе, Сара
затова ти пиша
моля те,
заклевам те,
недей забравя нищо.
© Иван All rights reserved.
