Oct 29, 2006, 11:42 PM

Сбогом

  Poetry
863 0 1

Сбогом

Сълзи се стичат по лицето,
душата седи обгърната във самота
плаче за тебе отново сърцето,
умирам АЗ!Моляте подай ми ръка!

Помогни ми да преоодолея това
помогни ми да видя пак деня
помогни ми да излеза от нощта
Моляте!Помогни ми ти сега!

Ти не си моя и няма и да си,
но аз те искам толкоз силно.
И поне един ден със мен бъди,
за да чуеш как плаче моето сърце-обилно!

Предпочитам да умра,отколкото да живея без теб
затова нека свършваме сега!!!
И нека като сладък сладолед
да се разтопя аз,във твоите крака

Сбогом обич моя,умирам аз сломен,
щтом трябва без тебе да живея във тъга.
Свършва тук този сън за мен,
но помни,Обичам те за вечни времена

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста работа има по това стихотворение. Звучи клиширано и тривиално.
    И това сърце, което "плаче - обилно"...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...