Сбогом, аз тръгвам
да търся нещо изгубено,
поемам по своя път
съвсем сама,
някъде далеч едно сърце,
разбито, счупено,
нуждае се от мен сега.
Сбогом, приятелю мой,
сбогом и благодаря ти за всичко,
но сърцето ми не намери покой
без този, когото обича.
Сбогом!
Съжалявам, че не можах
да те обикна,
за това, че обичах друг.
Съжалявам,
с любовта ти не успях
да свикна,
много те нараних
и трябва да се махна
от тук.
© Богдана Маринова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
