Сбогом, аз тръгвам
да търся нещо изгубено,
поемам по своя път
съвсем сама,
някъде далеч едно сърце,
разбито, счупено,
нуждае се от мен сега.
Сбогом, приятелю мой,
сбогом и благодаря ти за всичко,
но сърцето ми не намери покой
без този, когото обича.
Сбогом!
Съжалявам, че не можах
да те обикна,
за това, че обичах друг.
Съжалявам,
с любовта ти не успях
да свикна,
много те нараних
и трябва да се махна
от тук.
© Богдана Маринова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
