Сбогом, мое лято слънчогледово!
Сбогом, мой цъфтеж уханен!
Като сенки ще ви скрие времето,
дъжд ще ви измие с облака неканен.

Хлад ще се промъкне през стени, комини.
Есен ще обагри всяко клонче...
Само споменът останал в светлосиньо
ще ни люшка зад далечни хоризонти.

С шал от обич ще те скрия мое лято.
В пазвата ми ще останеш с топъл звън.
И с щурците ще съзряваш под земята.
Синьо лято, светлосин лазур!