Сбогуване
Тихо. Всички спят.
Даже вятърът спрял е да духа
и животът след тежък ден дреме.
Заминаваш ли? Вече е време?
Добре. Замини, но мълчи!
Нещо искаш да кажеш? -
Не трябва.
По добре мълчешком си върви!
За какво да се ровим напразно -
стара рана по-силно боли.
Поне на раздяла въпроси да няма -
кой на кого изменил и простил е,
кой е страдал и обичал от двамата...
... Нека въздухът да не тежи.
Поседни за минута и тръгвай.
Не търси топлина. Не тъжи.
Отиди си без спомен, без нищо,
сякаш заедно в сън сме били.
Думи не трябват, не питай -
няма смисъл, от тях щом горчи!
Сбогом не казвай, върви си,
всеки спомен за мене изтрий.
Може би ще се срещнем след време,
с някой друг вплели отново ръце.
"Колко странно - ще мислим смутени -
все пак колко познато лице!"
"Извинете, ний май се познаваме?" -
неизречен въпрос ще таим.
Ще си спомним, така... в разминаване,
без да спрем, ще си кимнем с глави.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
