Dec 30, 2006, 12:59 AM

СЕБЕ СИ

  Poetry
776 0 18
Не мога да ти противореча,
когато искаш да е твоята воля!-
Да бъдеш,като сянка тук до мен и никъде,
Да мълчиш,като проклятие или смъртна присъда.

Не мога в ъгъла безучастно да стоя
и да гледам отстрани младостта си-
как се измъква тихо от моя свят,
а аз да заприличвам на старица побеляла.

Няма да склоня глава,
пред твоите невинни грешки.
ще роптая,ще крещя дори ако се налага....
Но докрая ще остана СЕБЕ СИ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...