Ей сега ще си сложа усмивката
вместо червило
и ще повикам в очите си
онова дяволче мило,
дето с поглед ти разкопчава ризата
и с иглички избожда тялото ти.
Ще го подуча да те целува –
нагоре-надолу…
още по-надолу…
докато струйки
като планински ручеи
от теб не прокапят.
Докато не повикаш на помощ
оня змей огнедишащ,
който така ще ме сграбчи,
че почти сеизмично
ще потръпвам
в обятията ти.
МУЗИКА>>>
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Йосифова, ето какво пее певецът:
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
