Jun 23, 2006, 7:16 AM

Сенките в НЕЯ

  Poetry
1.3K 0 3
Две празни сърца,
две празни души,
две несбъднати мечти...
Един човек обичащ друг...
Бъдеще - неясно и загадъчно...
Един мъж и една жена,
стая и един прозорец,
два погледа,
очи втренчени едни в други...
Но и една преграда - неразрушима...
Едни желания и други интереси
и една не възможна любов между тях.
Какви ли са те?! Призраци в мрака
или сенки в ноща?!
Обичта им е силна, но невъзможна...
Какво ли ще направят
като всичко в тях изчезва...
Сърцата продължават да изстиват,
душите и те отлитат постепенно,
мечтите се забравят някъде далеч...
Отронени сълзите попиват в дървения под,
на прозореца остават отпечатъци от две ръце...
И ето вече всичко свърши...
Сенките ги няма,
сърцата са празни и душите също...
И остана само тя - Любовта, която ги беше опиянила

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...