Сезони съм
с дъх на цветя и зелени поля!
Пълноводна река ,буйна трева,
като цъфнала майска градина.
Лято с дъх на море и на слънце
страст,като жар що буди пожар.
плодове пребогато що зреят,
зная ,защото и лято бях.
Зсен златиста ,грозде узряло
пълни хамбари ,ухание сладко!
Слана засланила тук таме пушек
песен звънлива -есента бях.
Зима бяла с дъх мразовит
До камината топло е.Тишина и уют!
А навън преспи застлали полето.
Зима,но със спомен за лято.
© Евгения Тодорова All rights reserved.