Сезонно
1.
Минзухарен изгрява денят
в оранжево-слънчева пазва.
Потоци игриви летят –
път към живота показват.
Утро набъбва в снега,
събужда го пролетна песен.
По път теменужен – дъга,
разплита се ребус нелесен.
Нишки към лято тъче
и възели сложни разплита.
С душа на немирно момче
към бяло кокиче полита.
Намира въпроса решен
в моминските, плахи въздишки.
Ти чуден, пролетен ден,
разплете въздушните нишки!
***
2.
Смокинови мисли витаят
в облак от дъх на липи.
Над розите нощи ухаят,
луната отдавна не спи.
И тичат вълните копнежно
към пясъчен, чакащ ги бряг.
Юни целунаха с нежност
разцъфнали макове пак.
Отговор крие се в мрак,
светулка с любов го открива.
Бърза надеждата – влак
и в сбъднато утро се скрива.
А лятото волно лети
на криле, натежали от плод.
Зеленеят се крехки върби
над поточета, пълни с живот.
***
3.
Събличат се тихичко клони,
плаче самотно дърво.
Сълзите горчиво се ронят
и капят листо по листо.
Дните минават в години,
годините нижат съдба.
Пътят, все още неминат,
спомени много събра.
Мръщи се залезът хладен,
с есен сбогуват се птици.
На бъдеще спомен е даден,
скрит във листата – жълтици.
До вчера къдриците златни
в нюанси сребристи се губят.
Ветрове с гласове деликатни
календарните дати отскубват.
***
4.
Бяло е, бяло е, бяло е...
стъпките преспи достигат.
Валяло е тихо, валяло е...
край неочакван ги стига.
Зимна прегръдката топли
с дъх на канела и мед.
Спомени рехави чоплят
болка и радост подред.
Пътят е стръмен и труден.
Изтънява и мор го души.
Миг пропилян, несъбуден,
по детски невинно греши.
Така е бяло, всичко е бяло,
покълват под зима цветята.
КРАЙ... а е всъщност начало
и раждат се с него децата.
10.02.2017г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
