Сферата
Опитвайки да зърнеш светлината,
отразена от повърхността на идеалната кристална сфера,
ти забелязваш само мазните петна върху стъклата
на очилата, през които гледаш.
С яд ги хвърляш настрана
и пипнешком се мъчиш да усетиш
поне частица от жадуваната топлина,
която да вживи ръцете ти студени.
Протягаш пръсти, и с изненада ги напипваш-
пукнатини!Грапавини по идеалната повърхност
и за тебе тази сфера вече не блести,
защото си открил реалната й същност.
Те вярваха си сляпо,
те искаха и ти да вярваш,
че има нещо идеално,
че има бяла светлина и светла радост.
Когато търсеше ръка да те изправи,
нима те вдигна слънчев лъч,
и молейки за топъл глас и нежност-
нима получи ги поне веднъж?
Защо да вярваш в някаква си сфера,
щом тя е най-обикновено, гадателско кълбо,
а всички слепи все към нея гледат
приписвайки й чудотворно и божествено добро.
Но ето ти ще дръпнеш този клапан,
той ще се отвори- малко сивкав газ
и във тъй задействания механизъм
се завърта роторната част.
Сред разядените от ръжда машини
и свързани прецизно зъбни колела
послушно генерират две турбини
тънък сноп от синя светлина.
Но как- нима това е топлият отблясък?!-
озъбен се усмихваш ти,
предвкусвайки как с гръм и трясък
ще се сринат ТЕХНИТЕ мечти...
Но изведнъж се спря.
Защо се спираш!Нали това ти бе целта!
Докарай го до край,разобличи пред всички наглата лъжа!
А той ми се усмихна и ме помоли да мълча...
Там, в дебрите на мислите си,
там,отдаден на свойто самосъжаление,
там,дето плакал сам за себе си-
виждал днес там само безволевото си падение.
Презирал глупавите си събратя
и верите, и мислите, и техните надежди
и монотонния им ход, безсмислен
и модните им смешни шарени одежди.
Запитал се обаче:
защо са ТЕ щастливи, а не аз,
защо с такава страст те крачат?
И в този миг усетил друга власт.
Надежда.Надеждата,която те изпитват
и вярата че всичко е възможно.
Вярата,която им помага
да оцеляват в трудности,които него спират
и мечтите, във които те покой намират.
Те не плачат-
не защото няма за какво,
просто те се радват,
че имат право на живот.
Сферата, макар фалшива
им дарява своя блясък
нежен лъч с деня се слива
и отправя се на запад...
Очарован от прекрасната картина,
той открил жадуваната топлина,
която да вживи сърцето му студено,
дарявайки с любов безкрайна към света.
Сферата е просто сфера,а човекът е човек,
но има още нещо, несъмнено...
© Ия All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Според квантовата физика , един предмет съществува под даден образ само ,
ако вярваш в тази му същност и спира да съществува под този образ , ако повярваш истински (в някои случаи и като го вкусиш , докоснеш или просто усетиш взаимодействие с него), че не е такъв!А според мен винаги същината на предмета се оказва по-голяма загадка , отколкото предназначението му!Изненадата е винаги сладка , дори и смъртоносна! -
данке! -
Много е добро това творение!
Хареса ми
Поздрав! -
хаха...казах ли ти още навремето, че това е супер яко, а?
-
леле, мерси!!!
направо не знам къде да си скрия изчервената мутра)
ох...
много се радвам, че ви хареса!!!... това ми дава определен стимул
-
Да, наистина стойностно. Браво
-
Хубаво е!Умело си боравила с римите!Браво!
-
"просто те се радват,
че имат право на живот"
Браво! 6
Нещо истинско и въздействащо, а не поредната сълзлива историйка
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Привет