Шаман
Дядо беше казанджия. Ходеше всеки ден там.
Вонеше на джибри и винаги се смееше.
Пушеше лула. Даряваше радост на хората.
Дядо си беше същински шаман.
Правеше чудеса. Сакати прохождаха, слепи проглеждаха.
Такъв си беше дядо. Обикновен селски шаман.
Черпеше щедро другарите. И ставаха чудеса.
На сутринта дядо беше обикновен човек.
Изкарваше кравата на паша и доеше козата.
На сутринта оздравелите пак се разболяваха.
Дядо беше магьосник. Но магията му траеше една нощ.
В казана ставаха чудеса. Ракията като злато се точеше.
Ликуваше всяка душа. Излекувана от огнената вода.
Затвориха селския казан. Никой ракия вече не вари.
Няма го вече дядо, отдавна погълна го земята.
Останахме кръгли сираци без усмивката му.
Шаман беше дядо, лекуваше душите ни.
© Ваня Накова All rights reserved.
