May 19, 2007, 9:44 PM

Шефът...

  Poetry
1.5K 0 13
Шефът изчука поредната жертва...
Която за звездна кариера мечтаеше...
Предложи и точна и ясна оферта:
Или да му легне - или си залязваше...

Шефът насила не искаше нищо...
Това бе "ужасен" компромис с "морала" му...
И хлябът, и ножът...  Във него бе всичко,
а изборът нейн - да види чатала му...

Тя беше готина, свястна мадама...
Е, 5-6 издънки в живота си имаше...
Ала досега все и куцаше РАМ-а,
и все със хаптали без бъдеще движеше...

Шефът е пич... Няма нещо, да няма...
Ала към-то края го теглят годинките...
И той, като всички мъже на финала,
започна да линка с брюнетки, с блондинките...

Шефът е светнат, че щом е в играта,
от парсата само И стига да харчеше...
Престана да бъде все Той будалата -
да плаща за имидж, а друг да ги мачкаше...

Шефът не беше такъв преди време...
Избираше само каймака от млякото...
С глобални неща днес е свързан... Големи...
И само десерт, след вечеря е мацето...

Шефът е мъж... Взема, колкото може...
Защото картон жълт му вадят годинките...
Щом в айсберги мръзне семейното ложе -
го стоплят единствено само "снежинките"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз имам безпределно алчен шеф,
    с подпухнали оченца на свиня.
    Бих резнал гърлото му на верев.
    Предвиждам ясно, че
    от там ще потече
    вмирисана фритюрна мазнина
    със дъх на мръсен уличен кенеф
    и вид на дезинтерийни лайна.
    И на тез очички
    ще туря парички -
    на всяко по един железен лев.
    На туй му казват садо-мазо кеф.
  • просто живот.

    амин
    и наздраве!

    за шефа!
  • Супер, много истинско!!!
  • Прекрасен е, прекрасен!!!
  • Браво,Гери!
    Поздравления!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...