Шегувка с мен

Денят започна някак непонятно,
по-светъл, по-различен от преди.
Часовникът мълчеше непохватен.
Заспали бяха двете му стрелки.

Не може в седем слънцето да грее,
секундникът обаче се върти...
Другите замрели са, немеят.
Ще трябва явно пак да се свери.

Но компа ми показва, че е верен?!
Часовникът минута отброи.
Денят започва с хумор, и то черен.
Уж върви, а гледам, че стои.

Ще звънна май за помощ от приятел.
Дочувам му в слушалката гласа.
Разказвам му какво съм си изпатил,
а той ме благославя със смеха.

"Часовникът не е умрял, приятел.
По нова магистрала днес пое.
До месец март по нея ще се клати.
Настрои се и вземи се във ръце."