Бавно осъзнаваше се моята душа.
Проглеждаха очите и съзнанието ми обременено.
Това, което писал си ми, е било лъжа,
на друга всичкото било е посветено.
За нея тайно страдал си, нали?
А в мойта сянка искаш да прикриеш,
мъката и факта колко силно те боли,
сълзите в мойте устни искаш да изтриеш.
Видял си колко ярка съм, и как горя,
надеждата видял си, в мене скрита,
заместителя на другата за теб сега,
с която да попиеш отровата й непопита. ...