Шизократични лица Продавачки на пазара
Две жени на пейката, зад мен,
седят и смятат печалбата си от пазара.
- Храна
(Пазарните кебапчета и недопечен хляб)
- Цигари
(От скука пушат много. Млади са. По-скоро вече стари.
След тях остават фасове и семки.)
- Кафета
(Твърде много, сред виковете и случайни дремки.)
- Скуката
(Изключена от всички сметки.)
А идва зима... Недояждане... Преяждане със страх.
- Парно
- Ток
- Вода
Зимата – сезон на равносметки.
Всяка зима си отива и оставя нови бръчки.
Жените груби. Някакви простачки.
Души пазарни. Ръцете и очите празни.
Говорят с пълна уста, за пари и някаква комедия,
от онези с много смях и малко смисъл.
Не чакат избори. Не търсят и възмездие.
Не питат кой така ги е орисал.
Груб смях. Мечти за сън и грозни, груби дрехи.
Сандвичи по левче и любов на крак.
За друго няма време. И вестникът за тях е бреме.
Така до някоя от следващите зими,
която ще изглади всички бръчки.
Ще останат само фасове и семки,
започнат сандвич,
и купчината евтини и непотребни, грозни дрехи,
до мръсния контейнер на крайна улица,
на някакъв квартал панелен – на техните успехи
последна равносметка. Но съдбата блудница,
ако реши, със шанс ще ги ощастливи,
да включат в сметката едно ли, две деца,
наследници на огромното имение –
бедност тъй безгранично сляпа,
че без значение на средностатистическото мнение,
на сметки е невиждано богата.
Платени малко. Повечето не.
И всяко следващо дете ще трупа нови,
и старите ще плаща,
за да пребъдат нацията и родината ни свята.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
