Две жени на пейката, зад мен, седят и смятат печалбата си от пазара. - Храна (Пазарните кебапчета и недопечен хляб) - Цигари (От скука пушат много. Млади са. По-скоро вече стари. След тях остават фасове и семки.) - Кафета (Твърде много, сред виковете и случайни дремки.) - Скуката (Изключена от всички сметки.) А идва зима... Недояждане... Преяждане със страх. - Парно - Ток - Вода Зимата – сезон на равносметки. Всяка зима си отива и оставя нови бръчки. Жените груби. Някакви простачки. Души пазарни. Ръцете и очите празни. Говорят с пълна уста, за пари и някаква комедия, от онези с много смях и малко смисъл. Не чакат избори. Не търсят и възмездие. Не питат кой така ги е орисал. Груб смях. Мечти за сън и грозни, груби дрехи. Сандвичи по левче и любов на крак. За друго няма време. И вестникът за тях е бреме. Така до някоя от следващите зими, която ще изглади всички бръчки. Ще останат само фасове и семки, започнат сандвич, и купчината евтини и непотребни, грозни дрехи, до мръсния контейнер на крайна улица, на някакъв квартал панелен – на техните успехи последна равносметка. Но съдбата блудница, ако реши, със шанс ще ги ощастливи, да включат в сметката едно ли, две деца, наследници на огромното имение – бедност тъй безгранично сляпа, че без значение на средностатистическото мнение, на сметки е невиждано богата. Платени малко. Повечето не. И всяко следващо дете ще трупа нови, и старите ще плаща, за да пребъдат нацията и родината ни свята.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.