Aug 17, 2007, 12:46 AM

Щастлива загуба

  Poetry
1.1K 0 6
Ще си отида аз обидена и оскърбена.
Доволен ще отдъхнеш: "Край!"
И само споменът в душата ми ранена
години наред ще блуждай.
И ще те виждам с безброй момичета,
в очите ми ще блесват две сълзи,
защото знам, че повече от всичко те обичам,
защото знам, че ме измами ти!
Ала не губя нищо повече от теб.
А ти какво си, щом не можеш да обичаш?!?
Не мога даже да те нарека човек,
а някога и Идол те наричах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Купенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....