Ще бъда само спомен
вилнее бурята
последна
в мен се прислони -
да ти разкажа:
преди да се родя скала
била съм морска пяна -
кристали в капчици
сълза
отронени от клепките на бриза
лазурно в слънчевия пух
обвил брега в прегръдка мека
попили във сърцето му
и с неговия пулс растях от тях
растях
и те закрилях...
вихърът ме разпилява
изчезвам
след миг
ще бъда само спомен
и някога
когато сам си
и те е страх от бурята
от тук
от мястото ми празно
на брега
повикай бриза
за мен му разкажи във песен
знай - ще заплаче тихо
и от сълзите му
кристали морска пяна
отново
ме създай за себе си
скала
тогава те прегръщам
и те пазя...
© Дора Павлова All rights reserved.
